Гледайте днешния епизод на предаването „Видимо и невидимо“: Business club с Георги Найденов.
Негов гост е Юлиан Войнов – икономист и финансист, кандидат на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за икономически министър.
Ето и темите в предаването:
- Безпрецедентните скокове на публичния дълг в много страни след пандемията от COVID-19 събудиха отново интереса към фискалните консолидации. Въпреки че съотношенията дълг/БВП са намалели донякъде в много страни в резултат на икономическите възстановяване и по-висока от очакваната инфлация през 2022 г., те остават повишени и над нивата отпреди пандемията в повечето държави. През следващите години много държави ще трябва да намалят фискалните дефицити, за да изградят отново фискалното пространство и за за някои тази задача е спешна, тъй като настоящите им нива на публичен дълг са станали неустойчиви. Всъщност около 60 процента от страните с ниски доходи и 30 процента от нововъзникващите пазарни икономики са изложени на висок риск или вече са в дългово затруднение. Къде е България и не е ли най-ефективния начин за постигане на горното през оптимизация и реформа на разходите?
- Никъде при обсъждането на бюджета не чух думата фискална консолидация. Не знам защо. В доклад на Международния валутен фонд се говори за фискална консолидация в целия свят и той е във връзка с Ковид пандемията и раздутите разходи на правителствата. Какви са причините?
- Налице ли е фундаментално грешна посока на развитие на публичните ни финанси?
- Защо вместо да се мисли как да се избегнат дефицити, единствената цел е те да се намалят до някакво административно изискване за еврозоната, за която основният ни проблем ще е инфлацията?
- Каква е логиката на предложението вместо да се намалят социалните разходи, които не можем да си позволим, се предлага спиране на капиталовите разходи (инвестиции) и източване до изнемогване на малкото печеливши държавни предприятия чрез дивидент?
- Движи ли се страната “по спирала на увеличаване на външния дълг”, който се очаква да достигне до 30% от БВП, ако не бъдат взети мерки? Необходимо ли е членовете на бюджетна комисия в парламента да преминат курс по публични финанси, защото изобщо не е хубаво да си управляващ и да увеличаваш социалните разходи, без да наблюдаваш темпа на развитие на българката икономика?
- Вижда ли се на българския политически хоризонт консервативната форма на управление, която да преведе държавата през финансовите бури и катаклизми, които предстоят?
- Kъм март бюджетът вече е с 690 млн. лева дефицит, и само за март – с 500 млн. лв. на минус. Разходите растат значително по-бързо от приходите, въпреки относително високия ръст на постъпленията до момента. В края на 2022 г. получихме аванс и първо плащане по НПВУ за 2,7 млрд. лева, а за проекти по плана са платени под 100 млн. лева. Може ли през 2023 г. да стане обратното – вече да се трупат разходи, а новите постъпления да са под въпрос? Огромното забавяне и отказа от реформи – политическата криза и директното блокиране на редица законодателни промени и други мерки поставят ли под риск и двете полугодишни плащания тази година на обща стойност от близо 2,9 млрд. лева? Какво ни показва тази макро картина?
- Кога ще стигнем до изводите, че най-успешната политика за дългосрочна стабилност на държавните финанси и скоростно балансиране на бюджета е подобряването на събираемостта на приходите, по-добрата среда за инвестиции и ускоряването на икономическия растеж?
- Кога политиците ще осъзнаят, че трябва да се излезе от говоренето от близкото минало – за свръхпечалби и компенсации за предприятия, за фискално пространство, което позволява широки и скъпи мерки, за борба с високите цени? Не следва ли икономическата дискусия да се отрезви за новите предизвикателства, които предполагат, както някакво разрешение на политическия хаос в страната, така и ясен средносрочен хоризонт за бюджетната политика, който да не се отклонява от целите за бюджетното салдо и да гарантира финансовата стабилност?
- Умишлено ли продължаваме да не разбираме, че ни трябват цели като: прозрачно и модерно управление; дигитална администрация; уважавана съдебна система; благоприятна среда за целия бизнес; насърчаване на ефективни производства, иновации и високи технологии; устойчиво земеделие; туризъм с чиста околна среда; поддържан горски и воден фонд и прочее, и че те не се постигат за няколко месеца или дори години?
ЗАБЕЛЕЖКА: Предаването е външна продукция. Изложените в него мнения и позиции са авторски виждания на неговия водещ, продуцент и/или събеседник, и не изразяват непременно позицията на телевизия КИС 13.