Гледайте днешния епизод на предаването „Видимо и невидимо“: Business club с Георги Найденов.
Негов гост е икономиста Васил Караиванов. Ето и темите в предаването:
- Как технологията зад ChatGPT е настроена да революционизира правителството? Защо приложението с изкуствен интелект предлага възможности за по-добро и по-бързо вземане на решения, но поставя трудови, професионални и етични предизвикателства?
- Технологията зад чатбота с изкуствен интелект ChatGPT е настроена да революционизира големи области на управлението и някои правителства вече я тестват за контрол на тълпата, управление на инфраструктура, борба с измамите, обществена безопасност, транспорт и наблюдение на отбраната. До какво ще доведе това?
- Предположенията са, че GPT5, който в момента се обучава и се очаква да излезе до края на годината, ще бъде неразличим от човека. Имаме шест месеца. Ако изградим изкуствен интелект, който е неразличим от човека, какво ще се случи с всички професии, които са свързани с колцентровете, с аутсорсинг. Това са десетки хиляди високоплатени работни места, които са от критично значение за икономиката ни. Това ли е задачата, която стои пред нас?
- Осмисляме ли критичния момент, в който се намираме? Сякаш не наясно, че сме на върха на една огромна промяна? А това е момент, в който се решава съдбата на света за следващите неясно колко години напред. Защо продължаваме да се чудим дали да сме с напредналия или да не сме с напредналия свят? Къде е е ролята на държавата в случая?
- Aктивната работна сила се е свила с 19%. В същото време хората над 65-годишна възраст са нараснали 12,7%. Това е само за последните 10 години. Това оказва огромен натиск върху осигурителния стълб, огромен натиск върху бюждетните разходи. Инвестициите в икономиката са само 20% от БВП. Ние икономически растеж нямаме. ОИСР казва, че България е в застой в последните 10 години – около 2,3% е средногодишният ръст. Какви са решенията?
- Движи ли се страната “по спирала на увеличаване на външния дълг”, който се очаква да достигне до 30% от БВП, ако не бъдат взети мерки? Необходимо ли е членовете на бюджетна комисия в парламента да преминат курс по публични финанси, защото изобщо не е хубаво да си управляващ и да увеличаваш социалните разходи, без да наблюдаваш темпа на развитие на българката икономика?
- Вижда ли се на българския политически хоризонт консервативната форма на управление, която да преведе държавата през финансовите бури и катаклизми, които предстоят?
- Kъм март бюджетът вече е с 690 млн. лева дефицит, и само за март – с 500 млн. лв. на минус. Разходите растат значително по-бързо от приходите, въпреки относително високия ръст на постъпленията до момента. В края на 2022 г. получихме аванс и първо плащане по НПВУ за 2,7 млрд. лева, а за проекти по плана са платени под 100 млн. лева. Може ли през 2023 г. да стане обратното – вече да се трупат разходи, а новите постъпления да са под въпрос? Огромното забавяне и отказа от реформи – политическата криза и директното блокиране на редица законодателни промени и други мерки поставят ли под риск и двете полугодишни плащания тази година на обща стойност от близо 2,9 млрд. лева? Какво ни показва тази макро картина?
- Безпрецедентните скокове на публичния дълг в много страни след пандемията от COVID-19 събудиха отново интереса към фискалните консолидации. Въпреки че съотношенията дълг/БВП са намалели донякъде в много страни в резултат на икономическите възстановяване и по-висока от очакваната инфлация през 2022 г., те остават повишени и над нивата отпреди пандемията в повечето държави. През следващите години много държави ще трябва да намалят фискалните дефицити, за да изградят отново фискалното пространство и за за някои тази задача е спешна, тъй като настоящите им нива на публичен дълг са станали неустойчиви. Всъщност около 60 процента от страните с ниски доходи и 30 процента от нововъзникващите пазарни икономики са изложени на висок риск или вече са в дългово затруднение. Къде е България и не е ли най-ефективния начин за постигане на горното през оптимизация и реформа на разходите?
ЗАБЕЛЕЖКА: Предаването е външна продукция. Изложените в него мнения и позиции са авторски виждания на неговия водещ, продуцент и/или събеседник, и не изразяват непременно позицията на телевизия КИС 13.