Гледайте днешния епизод на предаването „Видимо и невидимо“: Business club с Георги Найденов.
Негов гост е бившият вицепремиер Николай Василев. Ето и темите в предаването:
- Какво ни трябва, за да влезем в NEXT и да се откажем от PAST? Нуждаем ли се от стари мантри, за да победим в спора с изкуствения интелект? Защо всеки футуролог ще ни каже, че в бъдещето са необходими просто ум, мечти и човеколюбие?
- Какво е кръвна група NEXT? Кой е the NEXT? Не се ли нуждае отдавна България от Реформи 3.0?
- Национален Експертен Кабинет? Има ли действително България нужда от непартийно експертно правителство в сянка, което да бъде полезен коректив и генератор на идеи за действащите, не особено впечатляващи и изобщо нереформаторски правителства, много редовни, много служебни и все недостатъчно авангардни?
- Какъв е цивилизационният избор на България? Що се отнася до ориентацията на държавата, не следва ли тя да принадлежи твърдо към западната цивилизация? Кой не го иска, осъзнава и защо? Колко проницателен е стария, виц, че към който блок сме се присъединили, се е разпаднал – Византийската и Османската империя, световните войни, СИВ и Варшавският договор. Не трябва ли обаче не само формално да членуваме в организации, като ЕС и НАТО, а много по-активно да участваме в епицентъра на вземане на решения и прокарване на политики – а защо не и на нашите национални интереси, включително търговски и военни? Защо това засега не се случва в достатъчна степен?
- За какво се бори в момента правителството? Каква е разликата между желание за мерки срещу високите цени и такива срещу инфлацията? Няма ли голяма разлика между двете? Това което е необходимо не е ли да се ограничи потреблението и защо политиците не искат да прилагат мерки, които са изключително непопулярни?
- Всички вериги, не само големите, държат около 40% от пазара, всички останали – 60%. Съотношението между краен потребител и производител в България е нормално. Проблемът е, че в България производството на храни е скъпо, а защо е скъпо, е въпрос на политика. Политиците дължат отговори, и ако трябва да се пита нещо, не трябва да се питат нито производителите, нито тези които пласират, защото хората правят бизнес. Като има структурни проблеми, въпросите трябва да се задават на политиците. Кога ще ги попитаме? На 2-ри април?
- Наближат ли избори, обещанията за високи пенсии, заплати, доходи, започват да валят и отляво, и отдясно. Ще направи ли тази кампания изключение? Докога политическият живот в страната продължава да показва неспособност да излъчи трайно редовно правителство? Не е ли крайно необходимо дебатът, вместо да бъде поставен върху важни и неотложни въпроси, над чието решение да вземат превес аргументите, потъва в лични нападки и безрезултатно опростачване?
- Още през месец януари държавния бюджет е бил на дефицит, а това не се е случвало от 2014 г. Как се стигна дотук? Заложеният бюджетен дефицит за 2023 г. от служебния кабинет е 6%. Каква е опасността при редовен кабинет той да бъде по-голям? Защо не гледаме предизборните програми (където има такива) и кога ще осъзнаем, че липсата на икономическа адекватност у някои хора обикновено струва скъпо?
- На пети поред избори не е ли крайно време да оставим лозунгите и да започнем да си говорим открито и реалистично. За да няма отново не разбрали или измамени?
ЗАБЕЛЕЖКА: Предаването е външна продукция. Изложените в него мнения и позиции са авторски виждания на неговия водещ, продуцент и/или събеседник, и не изразяват непременно позицията на телевизия КИС 13.