Гледайте днешния епизод на предаването „Видимо и невидимо“: Business club с Георги Найденов.
Ето и темите в предаването:
- Името на проекта КАПКА – носи закодиран смисълът на този символ, а именно чистотата. Откривайки искреността и любовта в себе си, всеки може да допринесе за едно великолепно бъдеще. Уединението е един от основните моменти в тази концепция – да останеш насаме със себе си или с любим човек над природата и града. Как това променя значението на времето?
- Защо творецът възприема архитектурата като духовен строеж, в който свободно текат идеи от миналото и настоящето, които той интерпретира по свой начин, за да изгради неповторимото си пространство? И как еклектиката за него е свещената връзка между отделните светове и епохи – нишката на онова, което е било, но все още е важно за нас и днес, с това, което правим в момента. Не се ли страхува да прескача свободно през различните векове и да взима всичко, което му е необходимо, да го смесва със своята неповторима фантазия и оригиналност, за да се роди нова запленяваща действителност. Това ли е усещането на архитектурна душа?
- На 4 януари 2023 г. Министерски съвет прие решение за участието ни в 18-ото издание на Венецианското биенале за архитектура, което ще се проведе от 20 май до 26 ноември 2023 г. във Венеция. Наясно сме, че участието на страната в подобен международен форум би следвало да подпомага издигането на международния авторитет на България. А дали е така? Докато всички страни по света се стремят на подобни форуми да покажат най-доброто от себе си, за да могат да привличат симпатии, които впоследствие да бъдат осребрени с инвестиции и приятелства, Министерството на културата е решило да заложи на обратния подход. Какъв е той?
- В началото на XX век в София се загнездват два основни възгледа за архитектурна естетика – „старобългарският” стил, наричан още „национален романтизъм“, и сецесиона. Следва да отбележим, че в българската столица рядко може да се види в изцяло чист вид сецесионова сграда. Много често нейните елементи са съчетавани с барокови такива или с онези, познати ни от Българското възраждане. Тоест, дебатът между класическото и модерното в България не е на дневен ред, а стилът по-скоро се използва, за да се навакса културното изоставане от Западна Европа. Вярно ли е твърдението, че българският архитект с широки обятия прегръща възможността да твори чрез инструментите на сецесиона, като същевременно отдава почит на средновековната и възрожденската естетика на поколенията преди него?
- Способни ли са хората сами да подобрят града? Колко е важно да се създаде сред гражданите усещането че до голяма степен от тях зависи промяната? Могат ли по този начин могат да се появят нетрадиционни идеи за градската среда и столицата ще изглежда още по-жива и динамична. Такива наченки вече има в София: Подлезно (обновяването на подлези), Театър на улицата (изрисуването на електрическите табла в централната част на София от сдружение „Трансформатори“) и други. И двете инициативи идват от млади хора, чиято професия е свързана с градската среда – архитекти и урбанисти. А колко по-интересна, шарена, жива и притегателна би била столицата, ако имаше повече и по-разнообразни инициативи по идея на различни хора, чието образование не е свързано с града?
- Архитектурата ли е пълнознанието и пълноцветието да възприемаме света и живота в чиста пълнота? Конструктивно, исторически обосновано, новаторски. Какви са причините архитектурата да е жив организъм – да взаимодейства със средата, с хората, с времето? Но архитектурата без душа няма как да ни надживее, но за да има душа, не трябва ли да вдъхнем от своята?
- Всеки може да пее с Гергана Николаева! Дали е така? Вярно ли е, че имаме скрити таланти и заложби? Предизвикваме ли се достатъчно и колко ни е страх от непознатото? Вярваме ли, че че най-доброто предстои!
ЗАБЕЛЕЖКА: Предаването е външна продукция. Изложените в него мнения и позиции са авторски виждания на неговия водещ, продуцент и/или събеседник, и не изразяват непременно позицията на телевизия КИС 13.