Гледайте днешния епизод на публицистичното предаване „Видимо и невидимо“: Busness club с Георги Найденов. Негов гост ще бъде икономистът Георги Ганев.
ТЕМИТЕ В ПРЕДАВАНЕТО:
- Демокрацията по дефиниция не е ли битка на идеи и професионалните политици не трябва ли да са в час с икономика, дипломация, история, енергетика и геополитика, за да имат поглед върху всички социално-икономически системи? И най-вече да знаят какво е полезно и какво вредно за България.
- Кои са основните кризи пред България – енергийна и фискална, касаещи здравето на икономиката и хазната, а от там и цялата бизнес среда у нас – респективно на доходите ни? Какви са решенията?
- Предстоят ли тепърва трудностите, колкото и да се опитват да ни убеждават политиците в светлото икономическо бъдеще? Ще усетим ли скоро и ефектите от затягането на монетарната политика и забавянето на стопанската активност в основните ни търговски партньори? Не са ли това предпоставки следващият бюджет да е обезпечен с незабавни сериозни секторни реформи, които да намалят и елиминират сегашните дефицити, защото междувременно, при продължаващата липса на политическа воля и обществен натиск ще бъдат изхарчени няколко десетки млрд. лв? Бюджетът за 2022 г. се очаква да приключи на дефицит от 2.9 на сто от прогнозния БВП. Това дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната. И все пак не се оправдаха очакванията за огромно преизпълнение в данъчно-осигурителните приходи за 2022 г. от ревизирания размер на БВП. Какви са причините и изводите?
- Въпреки че ръстът на БВП през 2022 г. ще е повече от заложените 2.9%, въпреки че инфлацията е заложена на 11.8%, а само до края на ноември е 15.8%, въпреки че и двете означават повече очаквани приходи от ДДС, неизпълнението е 670 млн.лв. Защо? Означава ли това ръст на измамите с ДДС и ниска мотивация на администрацията да събира, следствие на постоянната смяна на правителства и шефове на НАП?
- Защо социалните политики/разходи, които са заложени в почти всеки бюджет не решават проблеми, а просто да раздават едни пари „на калпак”? Къде е възможността реално да оценим срещу един лев, похарчен във всяка сфера, особено раздутите разходи за възнаграждения на администрацията, какъв резултат ще бъде постигнат? Не трябва ли да се следва посоката разходните политики да насочват ресурса към дейности/мерки, които да подпомогнат работещият в частния сектор човек да излезе от това затруднено положение, в което се намира, и което очевидно ще се задълбочава? Между другото, има едно много хубаво изследване на сингапурското Министерство на финансите. Там директно се казва, че Сингапур предпочита политиката на ниски данъци, да регулира неравенствата през добре таргетирани трансфери към крайно нуждаещите се, а не да следва примера на западните държави, които облагат с високи данъци средната класа. Браво на Сингапур!
- Докладът за състоянието на заетостта на САЩ от Бюрото по трудова статистика дава надежди, че увеличението на лихвите няма да доведе до сериозен ръст на безработицата. Ръстът на работните места е по-бърз от очакваното, индексът за трудова активност се увеличи, а заплатите, измерени в средни почасови доходи, намаляха. Изглежда ли нереалистично тази ситуация да продължи дълго и доколко тя ще определя решенията на Фед и другите централни банки занапред? Ще продължи ли повишението на лихвите дългосрочно?
- Месечната инфлация през декември в еврозоната за втори пореден месец е отрицателна в размер на -0.3%, т.е. в еврозоната реално се регистрира дефлация, като броят на държавите с дефлация е 12, което е значително повече спрямо седемте държави с дефлация през ноември. Най-голям спад на цените на месечна база се наблюдава в Латвия, Финландия и Германия, докато сериозно повишение има в Нидерландия и Малта. На годишна база все още инфлацията е положителна (9.2%), но в половината държави от еврозоната тя вече е едноцифрено число. Отмина ли пикът на инфлацията и върви ли се към сериозен ценови спад на месечна база? Дали това обаче облекчава задачата на централните банки по отношение вдигането на лихвите предвид затегнатия трудов пазар? И защо всичко това вещае не само забавяне на икономиките, но и влизане в рецесия на доста от тях, която най-вероятно ще бъде мека, именно поради устойчивостта на трудовия пазар.
- Глобалният растеж се забавя рязко, като е вероятно допълнително забавяне, тъй като все повече страни ще изпадат рецесия. Ще има ли дълготрайни последици, които е възможно да са опустошителни за хората в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики? За да постигнат ниски темпове на инфлация, стабилност по-бърз растеж, биха ли могли политиците да пренасочат фокуса си от намаляване на потреблението към стимулиране на производството? Не трябва ли политиките да се стремят да генерират допълнителни инвестиции и да подобрят производителността и разпределението на капитала, които са от решаващо значение за растежа и намаляването на бедността?
ЗАБЕЛЕЖКА: Предаването е външна продукция. Изложените в него мнения и позиции са авторски виждания на неговия водещ, продуцент и/или събеседник, и не изразяват непременно позицията на телевизия КИС 13.